Достъпност без нужда от квотен принцип
Ако сте имали неблагоразумието да гледате новините по телевизията в последните дни, то е много вероятно да сте чули за предложените промени в трудовото законодателство в България. Те предвиждат задължителен квотен принцип при наемането на служители във фирмите. Ето в резюме предложените мерки и съответни санкции при неспазването им:
Работодатели с от 20 до 49 работници и служители са длъжни да наемат поне 1 лице с трайно увреждане; работодатели с 50 до 99 работници и служители – 2 лица с трайни увреждания; работодатели със 100 и над 100 работници и служители – 4% от средносписъчния си състав.
При неизпълнение на квотите работодателят ще заплаща компенсационна такса в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко неназначено лице с увреждане.
Позиция по предложенията на Министерството на труда и социалната политика беше изразена както от бизнеса, така и от активни граждани с увреждания. Становището и на двете страни се припокрива в голямата си част, а именно – единодушно мерките се считат за неадекватни и дори зловредни за всички засегнати.
Защо?
В реч, изнесена на The New Yorker Conference 2014, известният журналист и писател, истински феномен в областта на социалната психология, Малкълм Гладуел, говори за т.нар. mismatch problem (проблем на несъответствието). Той се изразява в глобалната грешка на много работодатели в съвременния свят:
„[…] да разчитат на критерии за оценяването на нечии способности да се справи с дадена работа, които не съответстват адекватно на изискванията на самата работа.“
Именно този проблем биха създали квотите. Физическото увреждане на човек не може и не бива да бъде основен критерий във вземането на решение дали да бъде нает на работа. То следва да бъде един от факторите, взети под внимание едва след преценката за уменията на кандидата, неговите квалификация, опит и мотивация. В противен случай ограничаващите държавни регулации ще доведат най малко до следните злощастни последствия:
- насърчена корупция
- назначавания проформа
- изграждане на грешни представи в обществото за хората с увреждания (като неспособни да си намерят работа по каналния ред)
И така антидискриминационните мерки се оказват дискриминиращи.
И все пак…
Всичко казано дотук не отменя факта, че хората с увреждания трябва да бъдат вземани насериозно при кандидатстването им за работа. Ако кандидатурата на човек с увреждане е еднакво добра с тази на човек без увреждане и разликата е единствено в нуждата от достъпна среда, то собственикът на фирмата следва да разгледа преустройството на средата като смислена инвестиция. Ползите за бизнеса от достъпната среда съм описала в отделна статия. В България фирмите, които имат изградена стратегия за наемане на хора с увреждания са малко, но все пак съществуват и техният модел би могъл да бъде приложен дори в по-малки организации. Необходими са минимум два елемента за качественото му прилагане:
- Физическата среда да бъде достъпна и да осигурява максимално добри условия за труд на човека с увреждане. Какво включва това е въпрос на индивидуални нужди (хората с увреждания не са хомогенна маса), но има някои общи стандарти, които се считат за минимум в пригаждането на средата и не е нужно да чакате човек с увреждане да кандидатства при вас, за да ги осигурите. Те ще направят работната среда още по-дружелюбна и лесна за използване от всеки един служител (или ваш клиент).
Тук намесата на професионалист в консултциите за достъпност на средата е особено полезна. Услугите, които предлагам биха ви помогнали да изградите перфектната среда за вашия бизнес.
- Човекът с увреждане да бъде включен в работната среда и от екипа на база на неговите професионални качества и личностни характеристики, а специфичните му нуждите да са второстепенни.
Не забравяйте, че като собственик на компания (без значение дали е малка или голяма), вие носите отговорност за бизнес средата, в която функционирате. Ако искате тя се характеризира с толерантност, акцент върху силните страни на всеки един елемент от системата и грижа за крайния потребител, то непременно трябва да обърнете внимание на всички групи от обществото в работата си. Доверявайте се на специалисти, които могат да ви консултират в различни области и приемайте инвестицията в тях като необходимо условие за прогреса на вашия бизнес. А той със сигурност ще бъде реализиран, ако се подходи по правилния начин към него.
С квоти и без квоти, хората с увреждания са част от обществото и от трудовия пазар и е време за техните нужди да се подхожда адекватно, с разбиране и без капка съжаление. То просто няма място в едно модерно общество без предразсъдъци.
Препоръчано: По-обстоен анализ на предложенията за квоти и тяхната роля за бизнеса и хората с увреждания може да намерите в личната страница на Мартин Търпев, копирайтър и човек с увреждане – тук.
Автор: Диляна Денева