Как биха изглеждали градовете, ако бяха проектирани от майки?
Наскоро The Guardian публикува статия, която дава няколко алтернативни погледа на съвременната градска архитектура. По ред причини (които този текст няма да коментира) архитектите в световен мащаб са предимно от мъжки пол, принадлежат към бялата раса и нямат физически увреждания. Според Кристин Мъри, автор в The Guardian и носител на световната награда Women in Architecture, това е предпоставка за проектиране с лимитиран фокус.
Би било рисковано да се съгласим напълно с това заключение, защото веднага биха се намерили хора, които да предложат несъстоятелни решения на казуса от типа на квотния принцип – по-подробно дискутиран от мен в тази статия. Не е нито добре, нито смислено да задължим гилдията да включи определен брой жени, хора с увреждания или такива от различна раса. Но е факт, че опитът от лично преживяното е най-силен и оказва влияние върху начина ни на мислене и действия. Ето защо архитектите и собствениците на бизнес биха могли да имат напълно достатъчно широк фокус за обхващането на нуждите на максимален брой потребители, ако се допитват до консултанти.
Нека си представим как би изглеждала градската среда от гледна точка на няколко категории граждани:
Родители с детски колички
Първо, не само майките бутат детски колички. Често бащите или други членове на семейството го правят, което обаче няма никакво касателство към изпитаните затруднения. Чувала съм от абсолютно всички мои близки, които минават през етапа на родителството, че дотогава не са обръщали истинско внимание на разбитите тротоари, липсата на скосения на улици и всякакви обекти (частни и държавни). За тях това е било предимно неестетично, но не и възпрепятстващо ги да вършат ежедневни дейности. Наложи ли ти се обаче да повдигаш детската количка безброй пъти само в разстояние на два часа, прекарани уж в приятна разходка, осъзнаваш, че е било добра идея да прекараш изминалите минимум пет години във фитнеса…
Нищо комично всъщност няма в унизителната ситуация да избираш къде да ходиш спрямо това дали е достъпно или не, а не според желанието и възможностите ти. И повярвайте ми, човек, който се е почувствал не добре дошъл в дадено заведение например, не би си помислил да се върне там дори когато детето му порасне и от детската количка вече няма нужда. Този клиент би избрал мястото, което е уважило своевременно нуждите му и би завел близки, приятели или бизнес партньори отново там.
Рампи, асансьори в подлези и помещения, автобуси с платформа и без стълби, поне една широка тоалетна на обект, която е оборудвана с плоскост на удобна височина за сменяне на памперси – всичко това е базова необходимост за градската среда, а не луксозна екстра. Би трябвало поне да бъде така.
Хора с двигателни увреждания
Рампи, асансьори в подлези и помещения, автобуси с платформа и без стълби, поне една широка тоалетна на обект… Точно така, правилно забелязахте: copy-paste. Причината не е липса на креативност от страна на автора. Просто необходимото адаптиране за детски и инвалидни колички, както и за хора с трудности в придвижването (включително и възрастни хора), е крайно сходно.
Какъв е позитивният извод от това?
Логично – с инвестирането в универсален дизайн (понякога това изисква само няколко промени) даден обект ще бъде вече лесно достъпен и привлекателен за поне няколко групи клиенти, които иначе остават извън таргетираните от Вас. Този подход е не само социално отговорен, той е полезен за Вашия бизнес, тъй като разширявате кръга от доволни потребители, които със сигурност ще доведат други след себе си. Други ползи за бизнеса от осигуряването на достъпност ще намерите в тази статия.
Сигурно сте чували, че за цивилизоваността на една държава се съди по отношението ѝ към културните институции. Други казват – към затворниците. Според трети – към болните. Очевидно зависи коя маргинализирана група е във фокуса на обществения дебат. Но истината трябва да е някъде посредата. Една сграда, пространство или услуга никога не може да бъде еднакво функционална за абсолютно всеки. Но е задължение на този, който я създава и предоставя, да направи така, че максимален брой хора да я ползват с лекота. И на колкото по-ранен етап това се осмисли, толкова повече главоболия ще бъдат спестени.
Статията на The Guardian можете да намерите тук.
Снимка на публикацията: sansebastianturismo.com
Автор: Диляна Денева