10 анимационни герои с увреждания
За достъпна среда и равни права можем да говорим, ако сме узрели като общество да приемаме различността като естествена част от разнообразието в живота и природата. Как обаче да свикнем с тази идея, ако не виждаме хора с увреждания в училище, на работа, в магазина или театъра; ако не срещаме герои с увреждания във филми, сериали, книги и развлекателни предавания?
Може би, ако децата ни виждат такива герои в любимите си анимационни филми, това би станало повод за дискусия с родителите, като част от ежедневните въпроси, с които детето опознава света?
Добрите примери не са толкова много, но в тази статия ще намерите 10 анимационни герои, които приемаме и обичаме с тяхната различност. Не всички са изобразени по начина, по който искаме децата да се научат да общуват с хората с увреждания (а именно, като с човешки същества като тях). Други носят важните послания по правилен начин.
Седемте джуджета от “Снежанка”
Джуджетата в адаптираната приказка на братя Грим обикновено се възприемат като вълшебни същества. Но те всъщност са малки хора и няма нищо лошо, напротив, добре е да го погледнем от тази гледна точка и да разкажем на децата си, че хора с нисък ръст се срещат не само на екрана на телевизора или лаптопа у дома.
Ако решите да го направите, може да им обърнете внимание, че макар Снежанка да се отнася с тях донякъде като с деца (кара им се, слага ги да си легнат), това не е желателно в истинския живот.
Капитан Хук от “Питър Пан”
Капитан Хук е главният злодей в анимацията, създадена по театралната пиеса и книгата на шотландския писател и драматург сър Джеймс Матю Бари. Заклетият враг на Питър Пан е с ампутирана ръка. Можете да прочетете различни интерпретации на решението злодеят да има физически недъг. Аз лично смятам, че ще постигнем обратен от желания ефект, ако апелираме героите с увреждания да са задължително смели, добри и красиви. Това няма да отговаря на реалността (ако изобщо изкуството цели да я рефлектира).
Квазимодо от „Парижката Света Богородица“
И тук анимацията е създадена по книга – един от най-популярните френски романи с автор Виктор Юго. Действието му се развива през Средновековието във Франция. Квазимодо има голяма гърбица и работи в катедралата „Парижката Света Богородица“ – на тъмно, далеч от жестоките хорски погледи. Той обаче копнее да живее в красивата френска столица без да бъде обект на подигравки. Ето един чудесен пример да припомним на децата си защо е лошо да се подиграват на някого заради външния му вид. И колко е важно да видят отвъд недъга на човек и да не го съдят по него.
Джулия от “Улица Сезам”
“Улица Сезам” не е анимационен филм, но пък е изпълнен с добри примери за възпитание. Куклата Джулия има аутизъм и предаването показва нагледно и на разбираем за децата език какви са предизвикателствата пред хората с това състояние.
Идеята да се обърне внимание да аутистичния спектър се появява още през 90-те, но екипът на предаването започва да се консултира със специалисти, да посещава клиники и училища с проучвателна цел по-късно. Вследствие на тази впечатляваща подготовка, през 2010 г. Джулия се появява на екран, гледана от милиони американци и деца по цял свят – с важната мисия да повиши информираността и да премахне стигмата върху хората с аутизъм.
Немо от “Търсенето на Немо”
Немо е малка риба клоун и живее с баща си Марлин. При инцидент с баракуда, още докато е яйце, едната му перка е ранена и остава деформирана. Немо обаче не се притеснява от нея и се справя чудесно с всичко в ежедневието си. Той е сред най-добрите примери за представяне на увреждане в анимационен филм. Не предизвиква съжаление, нито е герой, увреждането му не го определя, а просто е част от него.
Дори от “Търсенето на Немо”
Още един от героите в анимационния филм на Pixar ни става симпатичен заради своята особеност. Рибата Дори е приятелка на Немо и страда от краткотрайна загуба на паметта. Това, разбира се, я въвлича в куп забавни и сложни ситуации, но приятелите ѝ я обичат и приемат такава каквато е, с нейните недостатъци и прекрасни качества.
Малкият Тим от “Коледна песен”
“Коледна песен” от Чарлс Дикенс се е превърнала в класика за деца и възрастни и има множество адаптации. Малкият Тим е най-младото попълнение в семейството на Боб Крачит. Той има физическо увреждане и се придвижва с патерица. Заради него старият скъперник Ебенизър Скрудж се преобразява и става положителен герой. Образът на Тим е представен драматично и буди съжаление, но нека не забравяме, че Дикенс създава творбата си преди 177 години, когато на хората с увреждания не само се е гледало с друго око, а и животът им е бил действително по-тежък. Въпреки всичко Тим е ведър и позитивен и кара зрителя (читателя) да му се радва и възхищава.
Джинджифиловата бисквитка Джинджи от “Шрек”
Спомняте ли си Джинджи от анимацията “Шрек”? Той е изтезаван от бодигарда на Лорд Фаркуад, който отрязва краката му. Джинджи обаче оцелява и до края на филма го виждаме с патерица или по-точно – със захарно бастунче. Въпреки това той бяга много бързо и е много позитивен. Фактът, че увреждането му е изобразено без капка съжаление, е добър пример за нуждата да забравим стигмата над хора с ампутирани крайници.
Йори от “Мечо Пух”
Никъде няма да прочетете, че магаренцето Йори има клинична депресия, но всеки, който е гледал филмчето (особено като възрастен), неминуемо си е направил този извод! Вечно мрачният и тъжен Йори обаче е приеман и обичан от приятелите си и това е страхотно послание към децата. Няма нужда да им провеждаме уроци по ментални заболявания, но е добре да им кажем колко е хубаво да подкрепяме приятелите си, когато са унили, без задължително да опитваме да ги променяме.
Прасчо от “Мечо Пух”
Любопитно е, че и тук срещаме втори герой, който днес бихме могли да “диагностицираме”, определяйки го като страдащ от тревожност. Прасчо е винаги много притеснен, липсва му увереност и все е неспокоен. Малко е пресилено да обясним на малко дете, че Прасчо има проблем с менталното си здраве. Достатъчно е да похвалим подкрепящите му приятели, докато гледаме филмчето с детето.