Страхът от непознатото е основна пречка повече хора с увреждания да работят. Това е едно от основните заключения, които излязоха в най-новия епизод на подкаста „Капиталът човешки“ с водещ експерта по човешки ресурси Милен Великов. Имах истинското удоволствие да взема участие в него заедно с Йоана Колева, съосновател на неправителствената организация Jamba, чиято мисия е да подпомага кариерния път на хората с увреждания. Разговорът по тази темата за пазара на труда за тази група от хора е толкова фундаментално важна за цялото ни общество (и със сигурност не само за хората с увреждания), че не се поколебах да пътувам от Варна до София само заради него. Разбира се, смислената компания беше силен мотиватор.
Страх от какво? И от кого?
Всички имаме своите страхове. И без дипломата ми по Психология можех да ви го кажа. В контекста на конкретната тема страх изпитват работодателите, които не знаят дали човек със специфични потребности ще се впише в екипа, дали ще бъде ефективен служител, дали ще му излезе твърде скъпо да го интегрира, дали ще бъде санкциониран, ако реши да го уволни и т.н. Списъкът може да бъде допълван безкрайно.
С цялото ми уважение към бръснача на Окам обаче, тук опростяването не е от полза. Защото страх има и от другата страна – човек, който се сблъсква с недостъпна среда, предразсъдъци и вероятно не е късметлия да има подкрепящо семейство и стабилна среда, също би се опасявал дали ще се справи на работното място, как ще се впише и т.н. Всъщност неговите/нейните опасения може да са същите като на работодателя.
За да се преодолеят страховете и от двете страни, е необходим диалог. Да подадеш ръка, да искаш да знаеш повече за другия, да задаваш въпроси и да си добронамерен. Този диалог не е подпомогнат от държавата и макар нейното адекватно включване в процеса да е задължителен, няма време за губене. Активността трябва да е двустранна – от бизнеса към по-широкия басейн от таланти, и обратното – от човека с увреждане към работодателите.
Ако ти се живее, прави го по най-смелия начин.
От записа на разговора до публикуването на епизода мина известно време и естествено, не помнех всичко, за което сме говорили в него. Пуснах си го и се чух да изричам тези думи. За миг си помислих: Ама аз наистина ли съм казала това клише? Но след първичната самокритика се вслушах в собствения си съвет и бих го повторила и сега. Казвам го с ясното съзнание, че и аз имам нужда да си го повтарям всеки ден. Ако искаме да постигнем нещо повече и отвъд комфорта ни, необходимо е да предизвикваме себе си, да поставяме под съмнения вкоренени вярвания и да даваме шанс – на себе си и на хората около нас. Ако има едно послание, което искам да стигне до публиката на „Капиталът човешки“, то е да не вземаме решения на база страховете си. В противен случай ще пропуснем твърде много.
Слушайте епизода в в Spotify или го гледайте в YouTube:
Благодарности за Милен Великов и екипа му за повдигането на темата и поканата, както и на Йоана Колева, с която часовете (и след изключването на камерите) минаха неусетно!
Наръчника за достъпна среда, който се споменава в епизода, ще намерите за безплатно теглене тук.