История на универсалния дизайн
Динамично развиващата се демографска и социална действителност през 20 век логично води до естествената нужда от нови концепции в архитектурното и продуктово планиране. Бумът на хора с придобити физически увреждания по време на Втората световна война, както и развиващата се медицина, която прогресивно води до удължена продължителност на живота и застаряващо население, са основните причини да се появи ново световно движение. То извежда на преден план дизайна в подкрепа на независимия живот и социалното включване.
Универсалният дизайн е дизайн на продукти, пространства и услуги, които са лесно използваеми от максимален брой хора. Нарича се още „включващ дизайн“, „дизайн за всички“ или „дизайн, който поставя човека в центъра“. Посланието е едно – ако нещо работи добре за хора от целия спектрум на функционалните способности, то ще работи добре за всички.
Бумът на 70-те години на 20 век
Еволюцията към универсалния дизайн започва през 50-те години на миналия век, когато Европа, САЩ и Япония въвеждат нови регулации за архитектурна среда без бариери. Целта е хората с увреждания да могат да участват в социалния живот без пречки. Адаптирането на средата в този начален период обаче все още е бил нещо „специално“, извън считаното за нормално и стандартно.
През 70-те години в САЩ и някои страни от Европа акцентът се премества от „специално адаптиране“ за индивидуални нужди към интеграция и приемане на разнообразието в обществото за нормално. Появилите се движения на хора с увреждания успяват да прокарат идеята за равните си граждански и човешки права и множество нормативни наредби, регулиращи достъпността, влизат в сила. За първи път дизайнът е признат за необходимо условие за постигането на пълноправен живот.
Големите личности, променили историята
В средата на 70-те години американският архитект Майкъл Беднър представя идеята, че функционалните възможности на всеки се повишават, когато бариерите в средата бъдат премахнати. Той предлага съвсем нова концепция, излизаща от границите на достъпността – широко обхватна и по-универсална.
Друг прочут архитект – Рон Мейс – въвежда термина универсален дизайн. Самият той използва инвалидна количка през по-голямата част от живота си. Благодарение на будната му мисъл и активната му гражданска позиция милиони хора по света се радват на смислените ползи от дизайн, който прави социалното включване възможно. Според него:
Универсалният дизайн не е нова наука, стил или нещо уникално. Той изисква единствено осъзнатост за нуждите на пазара и рационален подход, който ще позволи всичко проектирано да може да се ползва в най-голяма степен от възможно най-голям брой хора.